Минало, настояще и бъдеще събра двудневното арт-изложение под мотото „Заедно можем повече“.  Ателиета  по грънчарство, стъклопис, изработване на бижута, рисуване върху керамика и текстил, плетене на дантели и фолклорно фото бяха разположени на около 30 кв.м. и трудно побираха желаещите да вземат участие в занаятите.  Девет годишната Лиляна се включи първа в занаятите.

На втория ден от арт-изложението ще се проведе занаятчийски търг. За най-добрите търговци са предвидени и награди. А средствата събрани от търга ще бъдат използвани за благотворителност. 

Стефани Стефанова – Стефани израсна в шуменския клуб, игра и в столицата, а сега е капитан на „Шумен 05”. Какво има още да се прави, вдига ли се самочувствието на темпераментната чаровница и защо майка й, бивщата елитна волейболистка Яна, каза, че дъщеря й прилича на нея?

Диана Филипова – Диана Филипова е разпределителка с огромен опит и специалистите все още я смятат за една от най-добрите у нас на този стратегически пост. За кой път варненката се връща в Шумен и защо го смята за свой град? Колко време й трябва, за да влезе във форма? Какво тя очаква от волейболната пролет?

Маедех Борхани – иранката дойде преди седмица в Шумен и все още трябва да задоволява небивалия медиен интерес към този наистина сензационен транфер. Как диагоналът оценява своите млади съотборнички и къде според нея е мястото на „Шумен 05” в българското първенство?

Людмила Любенова – старши треньорката, която години вече е по цял ден в залата и се е посветила на шуменския волейбол, носи огромна отговорност за представянето на първия състав. Кой е големият проблем сега пред нея? Защо тя смята, че в нейния клуб работят за...”Марица”? Знаете вече, че отговорите на всички тези въпроси са тук!

Небесният съдия реши преди две години, на 2 юни, да прибере при себе си футболната легенда на Шумен, на ЦСКА и на България Цоньо Василев. Не търсим никакви аналогии, но Цоньо е роден на 7 януари и почина на 2 юни. Тези дати са началото и края на българския поетичен гений Христо Ботев!

Цонката се ражда в Търговище и се мести със семейството си в Щумен. Първите му стъпки в спорта са в леката атлетика и може би на нея дължи страхотния демараж, който му помагаше в битките на фланга срещу бързите крила.

В школата на „Волов” талантът бързо расте и на 18 години вече играе за мъжкия отбор, което по това време беше голямо постижение. С него и другите перспективни шуменски момчета тимът прави историчестото първо влизане в „А” група през 1972 година. В този първи сезон в елита сърцатият ляв защитник изигра 29 мача и вкара един гол. На следващата година вече беше в ЦСКА, привлечен от Манол Манолов-Симолията. Страхотно признание!

Сухата статистика сочи, че за ЦСКА Цоньо Василев има 199 мача и 8 гола за националното първенство. Става четири пъти шампион и веднъж носител на Купата на България. Записва и 24 мача в евротурнирите – КЕШ, КНК и за Купата на УЕФА.

Цоньо Василев 46 пъти излиза на терена с националния отбор на България, участва и на световното първенство в Германия през 1974-а, като и в трите срещи е титуляр. Вкарва и 3 гола за трикольорите. В юношеския национален тим шуменецът има 23 мача и 2 гола. През 1975 година Цоньо Василев става „Майстор на спорта”, а през 1981-а е в състава на сборен отбор на Европа за мач в Истанбул, където играе редом с Йохан Кройф.

Зад тези сухи цифри стои един живот, отдаден на футбола. Те не разкриват как едно момче от провинцията идва в големия ЦСКА, заиграва редом с колоси като Димитър Пенев и става любимец на публиката. С многото футбол, който беше в него, и с оня невероятен хъс в играта, който и при загубите му носеше само уважение.

Бил съм с Цоньо Василев на много стадиони в България, когато той не играеше, а беше или треньор, или в ръководството на шуменския отбор. В Пловдив, Стара Загора, Свиленград, Русе....Навсякъде хората от трибуните го разпознаваха, ставаха на крака и дълго го аплодираха. Това е голямото, това е истинското признание!

Навършват се две години от деня, в който Цоньо изигра последния си мач на Земята. Нека си спомним за него с едно интервю, правено преди 11 години, през 2006-а, по това време. Тогава предстоеше световно първенство, пак в Германия. Железният бранител си спомни за мачовете на германска земя през 74-а, за атмосферата в и около отбора. Отговори и на други въпроси: Защо българите не се класираха за световното в Аржентина? Кога офицерите от ЦСКА обличаха униформите си? Пушеше ли и той като Кройф? Каква беше премията, която получиха футболистите на „червените”, след като отстраниха легендарния „Аякс”? Защо не прие предложението на френския шампион „Сент Етиен”?...

Година по-късно, през 2007-ма, Цоньо Василев получи званието Почетен гражданин на Шумен. Това според него беше едно от двете големи събития в живота му. Кое беше второто?

Отговорите в следващото видео.

А ние имаме огромната отговорност да разказваме за хората като Цоньо Василев на следващите поколения. Точно за това, за втора година ФК „Атлетик” – Шумен организира детски футболен турнир на негово име. Очаквайте репортаж от този истински празник на голямата игра.

Иван Серафимов